В София отдадоха почит на Христо Ботев

Граждани, общественици и политици се преклониха пред делото на големия български революционер и поет Христо Ботев, предава БГНЕС. 

Тържествената церемония по отбелязване на 178-годишнина от рождението на поета се състоя пред неговия бюст-паметник в Борисовата градина на София. 

„Има личности, които не умират като Христо Ботев. Той не живя дълго, но живя вечно. Превърна болката на един народ в поезия, а поезията в бунт. Ботев е жив, докато има кой да го помни, чете и следва“, заяви водещият на церемонията, организирана от Столична община. 

Програмата продължи с изпълнение на Ботевото стихотворение „Жив е той, жив е!“, посветено на Хаджи Димитър. 

Венци и цветя пред бюст паметника бяха поднесени от името на президента, премиера, председателя на НС, министъра на отбраната, парламентарно представените партии, Столична община. На събитието присъстваха и много граждани, които също се поклониха пред Ботев. 

На 6 януари отбелязваме 178 години от рождението на поета-революционер Христо Ботев. Той е роден на тази дата през 1878 г. в Калофер. Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело. Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. 

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. 

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. 

Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.